троянски манастир

 Троянският манастир “Успение Богородично” е трети по големина в България, след Рилския и Бачковския и се намира на 30 км. от Еко Рай Реката. Счита се, че на това място към 1600 г., дошъл неизвестен монах от Атон и построил малка дървена църквичка. През XVI и XVII век като всички такива средища, манастирът е бил многократно опожаряван. През Възраждането около 1830г. се започва строеж на нова църква и жилищни помещения.

Манастирът се разраства в просветно и културно средище. През 1869 г. тук се открива килийно училище, където са се учили близо 100 деца от съседните селища.
Манастирът многократно е бил убежище на хайдути, революционери и борци за Национално освобождение. Тук често се е укривал и Апостола на свободата Васил Левски. Скривалището е запазено и представлява една от главните туристически атракции.

Днешната манастирска църква е построена за шест месеца през 1835 г. с помощи и дарения от населението. Тя се издига в голям двор, обграден с триетажни и четириетажни жилищни постройки, строени по типично възрожденската архитектура за региона.
Църковната постройка е уникален архитектурен паметник. Северната и западната стена на църквата имат арки, а по стените са вградени няколко релефа на конници, гълъби и др. Впечатляваща е живописта и резбите в манастирската църква.

Стенописите от 1847г. са дело на Захарий Зограф. Той е изографисал портретите на ктиторите, на игумена на манастира, на български светци и борци за национална независимост. Между тях майсторът зограф е нарисувал и своя собствен портрет.

В църквата на манастира се пази най-прочутата чудотворна икона “Света Богородица Троеручица”. Уникален е и резбованият иконостас на църквата, изработен през 1838г. Троянският манастир винаги е привличал многобройни наши и чужди туристи. Храмовия празник на манастира е 15 август – Успение на Пресвета Богородица. Недалеко от манастира се намира и скита “Свети Никола”, в който се носи иконата на Богородица на храмовия празник.

Служби в Троянски манастир
Празнични дни и Неделя
Сутрин – 7,30 часа
Следобяд – 17,00 часа
Делнични дни
Сутрин – 6,30 часа
Следобяд – 17,00 часа